Sunyclima

Български производител на декоративни панели за входни врати и дограма

Etalbond не е материал, а марка. Материалът се казва алуминиев композитен панел, а „бонд“ е българското име на цялата категория. Ето какво стои зад сандвича 0,5 / 3 / 0,5 mm: сърцевините PE, FR и A2, пожарните класове, покритията и правилото за 0,3 mm при фрезоване.

Ако сте стигнали дотук, след като сте чули „панелът е от бонд“ или „сложи еталбонд“, най-полезното изречение е това, което почти никой не казва на място: Etalbond е търговска марка, а не материал. Материалът се нарича алуминиев композитен панел — на английски aluminium composite panel (ACP) или aluminium composite material (ACM). Etalbond® е марката, под която го произвежда гръцката Elval Colour, със завод в Св. Тома, област Виотия. По същия начин Alucobond® и Dibond® са марки на 3A Composites, Reynobond® е на Arconic, а Alpolic® — на Mitsubishi.

В българския бранш думата „бонд“ отдавна се е откъснала от която и да е марка и означава цялата категория — както „джип“ означава всеки високопроходим автомобил. Удобно е в разговора и опасно в поръчката: два панела, наричани еднакво „бонд“, могат да имат различна сърцевина, различно дебели лица и съвсем различно поведение при пожар. Тази статия минава през материала такъв, какъвто е — за да поискате конкретно нещо, а не „бонд“.

Накратко: алуминиевият композит е сандвич от две алуминиеви ламарини по 0,5 mm, залепени за пластмасова или минерална сърцевина, обикновено 3 mm — общо 4 mm. Etalbond, Alucobond, Dibond и Reynobond са марки на един и същ вид материал. Единственото нещо, което трябва да питате преди всичко останало, е каква е сърцевината.

Сандвичът 0,5 / 3 / 0,5 mm

Стандартният панел е 4 mm: две алуминиеви ламарини по 0,5 mm върху сърцевина 3 mm; има и 3 mm (0,5 / 2 / 0,5), и 6 mm (0,5 / 5 / 0,5).

Защо сандвич? Защото коравината на плоча расте приблизително с куба на дебелината ѝ: отдалечите ли двете носещи повърхности една от друга, без да добавяте тегло, печелите непропорционално много. Външните ламарини поемат опъна и натиска, сърцевината ги държи разделени и не им позволява да се плъзгат — принципът на двойно Т-образната греда. Интересното е, че производителят публикува резултата в числа.

Техническият лист на etalbond-FR го показва директно: коравината (E·J) е 111 Nm²/m при 3 mm, 206 при 4 mm и 531 при 6 mm.

Сплав EN AW-3105 в състояние H44, покритие положено върху лентата (coil coating). V-каналът се фрезова от гърба и зад лицето остават ≈0,3 mm сърцевина.
Сплав EN AW-3105 в състояние H44, покритие положено върху лентата (coil coating). V-каналът се фрезова от гърба и зад лицето остават ≈0,3 mm сърцевина.

Сега сравнението, което има значение. etalbond-FR 4 mm тежи 7,4 kg/m² (3 mm — 5,8; 6 mm — 10,5). За варианта A2 самите документи на Elval не съвпадат: един дистрибуторски лист дава 7,9 kg/m² при 4 mm и 11,4 при 6 mm, а брошурата и друг лист — 7,3–7,4 при 4 mm. Оттук нататък сметката е наша, а не ред от техническия лист. Плътна алуминиева ламарина със същото тегло би била около 2,7 mm дебела, защото плътността на алуминия е около 2,7 g/cm³. Пресметната по учебниковата формула за плоча (E·J = E · b·t³/12) и със същия модул на еластичност (70 000 N/mm²), тя дава приблизително 120 Nm²/m срещу декларираните 206 за композита — тоест при еднакво тегло сандвичът излиза около 1,7 пъти по-корав.

Обратното също е вярно и излиза от същата сметка: при еднаква дебелина плътната ламарина е по-корава — 4 mm алуминий дава около 373 Nm²/m — но тежи близо 10,8 kg/m², с около 46% повече. За врата това тегло виси на пантите; за фасада — на подконструкцията. Затова композитът не е по-евтиният заместител на метала, а по-правилният начин да сложиш метално лице върху голяма плоска площ.

И трети ефект, който не се вижда в таблиците: равнинност. Непрекъснато залепената сърцевина не позволява на лицето да „играе“ — затова големите гладки фасадни повърхности се правят от композит, а не от ламарина.

Как се прави: първо боята, после сандвичът

Редът на операциите обяснява почти всичко за качеството. Първо идва алуминиевата лента. Стандартната сплав за лицата на etalbond е EN AW-3105 по EN 573-3, в състояние H44 (лакирана) по EN 1396 — алуминиево-манганова сплав, не най-здравата, но с отлична формуемост, което е точно каквото искате от материал, който ще се сгъва по фрезован канал. Декларираните стойности: модул на еластичност 70 000 N/mm², якост на опън ≥150 N/mm², граница на провлачане Rp0,2 ≥120 N/mm², удължение A50 ≥3%.

Второ идва боядисването — върху лентата, не върху готовия панел. Процесът се нарича coil coating: рулонът се развива, минава през обезмасляване и пасивиране, после през валци за грунд и покривен слой, после през пещ, и се навива обратно. Затова фасадният композит не избледнява на петна — покритието е положено в контролирани микрони и изпечено при температура, непостижима върху монтиран панел. Гърбът получава само защитен грунд.

Трето идва ламинирането: лакираните ламарини и сърцевината се съединяват непрекъснато, под топлина и налягане, чрез лепилен филм. Здравината е измерима — в европейската техническа оценка ETA 14/0145 etalbond декларира якост на отлепване по ASTM D1781 ≥167 Nm/m срещу общия за бранша минимум 100 Nm/m, който изписват Reynobond и Alpolic. Слабата връзка се разслоява и това се вижда като мехур по ръба след няколко лета.

Практическият извод: цветът на бонда не е боя — той е част от лентата и не може да се „поправи“ на място със спрей.

Сърцевината: PE, FR и A2

Тук се решава всичко отвъд външния вид.

  • PE — чист полиетилен, обикновено LDPE с плътност около 0,93–0,96 g/cm³. Най-евтин, най-лек, най-лесен за фрезоване и сгъване. По EN 13501-1 etalbond с PE сърцевина се класифицира клас E.
  • FR — минерално пълнен полимер. Полиетиленът е разреден с минерален пълнител (най-често алуминиев хидроксид), който при нагряване отделя вода и потиска горенето. etalbond-FR е класифициран B-s1,d0.
  • A2 — сърцевина с над 90% минерален пълнител и минимално количество свързващ полимер. etalbond A2 се декларира като A2-s1,d0 в продуктовата документация на производителя; един дистрибуторски технически лист изписва A2-s1,d1. Различието е в поведението на горящи капки и е точно причината да искате декларацията за конкретната партида, а не общо твърдение.
PE гори: клас E се доказва само с малкия тест EN ISO 11925-2. B изисква и SBI теста EN 13823, а A2 — тест за негоримост EN ISO 1182 или ≤3,0 MJ/kg по EN ISO 1716.
PE гори: клас E се доказва само с малкия тест EN ISO 11925-2. B изисква и SBI теста EN 13823, а A2 — тест за негоримост EN ISO 1182 или ≤3,0 MJ/kg по EN ISO 1716.

Какво значат буквите на практика? EN 13501-1 не е една проба, а система от няколко.

  • Клас E се доказва само с малкия тест за възпламенимост EN ISO 11925-2: пламъкът не бива да мине над 150 mm за 20 секунди. Ниска летва — материал от клас E гори, просто не пламва мигновено.
  • Клас B изисква и теста SBI (EN 13823, единичен горящ предмет): скорост на нарастване на пожара FIGRA ≤120 W/s, обща отделена топлина ≤7,5 MJ за 600 s и странично разпространение, което не стига ръба на пробата. Сериозно ограничение, но материалът остава горим.
  • Клас A2 изисква същите SBI граници като клас B плюс тест за негоримост (EN ISO 1182) или измерване на топлината на изгаряне (EN ISO 1716) с граница ≤3,0 MJ/kg. Разликата между B и A2 не е в по-строги числа по SBI, а в този допълнителен тест — прагът, отвъд който материалът престава да е значим източник на гориво.
  • s1 е димът: нарастване ≤30 m²/s² и общо ≤50 m² за 600 s. d0 — никакви горящи капки за 600 s; d1 — никоя капка не гори над 10 секунди.

И едно, което често се подминава: FR не значи негорим. Клас B е „ограничен принос към пожара“, не „не гори“.

Защо сърцевината стана въпрос на живот и смърт

До 2017 г. изборът на сърцевина се възприемаше от мнозина като въпрос на бюджет. Пожарът в Grenfell Tower в Лондон през юни 2017 г., в който загинаха 72 души, промени това окончателно. Разследването заключи, че композитните панели с полиетиленова сърцевина по фасадата са основната причина за разпространението на огъня: полиетиленът се топи, стича се горящ надолу и запалва пожари по-ниско в сградата — механизъм, който обяснява и хоризонталното, и низходящото разпространение.

Има и втори, чисто геометричен фактор: вентилируемата фасада има въздушна междина зад панелите — полезна за влагата, вредна при пожар, защото работи като комин. Горим материал с тяга зад гърба си гори много по-бързо от същия материал в лабораторна проба.

Изводът не е „бондът е опасен“, а че един и същ материал е разумен на едно място и недопустим на друго. PE сърцевина в интериорна табела или в панел на входна врата с площ два квадратни метра е нормално инженерно решение; същата сърцевина по фасада на двадесет етажа не е. В България класовете идват от Наредба № Iз-1971 на МВР и МРРБ, последно изменена през 2025 г., и чл. 330 е категоричен: над 25 m обитаема височина и изолацията, и външното покритие трябва да са не по-ниски от A2. PE и FR там изобщо не влизат в разговора.

Практическото правило за всеки, който купува: искайте декларация за експлоатационни показатели (DoP) с изписан клас по EN 13501-1 — буква, после s, после d, например B-s1,d0 — а не устно „това е противопожарен“. Няма ли хартия с този запис, не сте купили това, което мислите.

Покритието: PVDF, FEVE и полиестер

Втората графа, която решава как ще изглежда панелът след десет години, е покритието — техническият лист изписва три нива:

  • PVDF-3 / FEVE-3 — трислойна система, 33 μm по техническия лист, в зависимост от нюанса. За отделни проекти се специфицират и по-дебели системи — например 43 μm номинално при минимум 38 μm. Допуските са по EN 1396.
  • PVDF-2 / FEVE-2 — двуслойна, целева стойност 30 μm.
  • VHDPE — целева стойност 25 μm. Това е полиестеровият клас.
Допуските на дебелината на покритието са по EN 1396 и при двете системи. Разликата не е в микроните, а в устойчивостта на връзката въглерод–флуор към UV.
Допуските на дебелината на покритието са по EN 1396 и при двете системи. Разликата не е в микроните, а в устойчивостта на връзката въглерод–флуор към UV.

PVDF е поливинилиденфлуорид; архитектурните системи от този тип съдържат 70–80% флуорополимерна смола в горния слой — 70% е класическата база, а Elval рекламира 80% за своите системи. Причината да държат е химическа: връзката въглерод–флуор е една от най-здравите в органичната химия и ултравиолетовата светлина не я къса лесно. Полиестеровите системи се разпадат по-бързо под UV — повърхността се напудря и цветът избледнява.

Разликата е количествено дефинирана в американските спецификации AAMA, които са най-често цитираният ориентир: AAMA 2605 изисква 10 години излагане в Южна Флорида с промяна на цвета ≤5 ΔE, оценка за напудряне ≥8 и запазване на гланца ≥50%. AAMA 2604 иска същото след 5 години, а AAMA 2603 — след 1 година. Техническият лист на etalbond изрично посочва, че PVDF системите отговарят на AAMA 2605.

Преведено за клиент: полиестер е за интериор и за табели; PVDF е за всичко, което гледа слънце.

Обработка: фрезоване, сгъване, нитове

Фрезоване на V-канал. Каналът се фрезова от гърба — през задната ламарина и почти през цялата сърцевина, така че зад лицевата ламарина да останат около 0,3 mm. Тези 0,3 mm позволяват панелът да се сгъне на ръка, чисто и по права линия, без огъваща машина, а лицето да остане непрекъснато. Точността по дълбочина при CNC е от порядъка на ±0,05 mm — при остатък 0,3 mm това не е лукс, а условие.

Формата на канала определя ъгъла: 90° за сгъвки до 90°, 135° за сгъвки до 135°, правоъгълен канал за 180°. Външният радиус идва от формата и дълбочината — така цяла партида излиза с еднакви ръбове.

Огъване без фрезоване. Композитът се огъва и по конвенционалния начин — на валци или на абкант. Правилото за минималния вътрешен радиус е на марката, не на материала: etalbond дава r = 15 × t (60 mm при 4 mm), а Alucobond PLUS — r = 10 × t (40 mm). Числото се чете от листа на конкретния панел. Пружинирането е малко по-голямо, отколкото при обикновена ламарина, така че при серийна работа се прави проба.

Нитоване. За външни условия се използват алуминиеви попнитове с неръждаеми трънове — с обикновен стоманен трън получавате ръждиви точки по фасадата след първата зима. Типичен размер: трън Ø5 mm с глава Ø11 mm. Три правила решават дълготрайността:

  1. Отворът се пробива по-голям от нита, за да има място за топлинното движение. Стегнат нит в стегнат отвор значи изкорубен панел през август.
  2. Главата покрива поне 1 mm около отвора, за да не се вижда луфтът.
  3. Приставката оставя около 0,3 mm игра — иначе нитът притиска панела точно там, където трябваше да се движи.

Ако четете това като клиент, а не като монтажник, от целия раздел ви трябва едно изречение: ръждивите точици около нитовете и вълните по иначе равен панел почти никога не са дефект на материала — те са дефект на закрепването.

Лепене. В касетъчните системи гърбът се лепи към алуминиеви профили със структурно лепило или двойнозалепваща лента — лице без видими нитове, но лепилото трябва да е съвместимо и с покритието, и с грунда на гърба.

Рязане. Твърдосплавни дискове с трапецовиден зъб, висока скорост, умерено подаване; щанцоването деформира ръба. Важното е, че отрязаният ръб показва сърцевината — затова качествената изработка завършва със сгъната подгъвка, а не с гол рез. Как изглежда това при панел за входна врата, е разписано в статията за бонд и инокс като лицеви материали.

Разширение, температури и допуски

Алуминият се разширява и при големи повърхности това не е дребна подробност. Листът дава линейното разширение в удобна форма: 2,4 mm на метър при разлика от 100 °C, тоест 2,4 × 10⁻⁵ 1/K. Европейската техническа оценка декларира за самата сплав 23 × 10⁻⁶ 1/K — леко по-ниско за голия метал, отколкото за сглобения панел.

Сто градуса разлика не е хипотетична: тъмна южна фасада през август е +70…+80 °C, а през януари −15…−20 °C. При панел 3 m това са около 7 mm движение — и всяко закрепване, което не им оставя място, ги превръща в изкорубване или скъсан нит.

Работният диапазон в листа за etalbond-FR е от −20 °C до +80 °C, а в листа за A2 — от −50 °C до +80 °C. Стойностите идват от различни издания; за нашия климат значение има горната граница, а тя е обща.

Геометричните допуски също са публикувани и с тях се приключват спорове: дебелина ±0,2 mm, ширина и дължина до 4000 mm −0 / +4 mm, разлика в диагоналите до 3 mm. Стандартният лист е 1250 или 1500 mm широк и 3200 mm дълъг.

Стандартният лист е 1250 или 1500 mm широк и 3200 mm дълъг. Преминаването от 4 на 6 mm увеличава коравината повече от два пъти и половина.
Стандартният лист е 1250 или 1500 mm широк и 3200 mm дълъг. Преминаването от 4 на 6 mm увеличава коравината повече от два пъти и половина.

И едно правило за приемане, записано буквално в листа: вдлъбнатини, следи и петна се приемат, ако не се виждат от ≥2 m под ъгъл 90°. Това е официалният критерий — не „да няма нищо“.

Къде се използва бондът извън вратите

  • Вентилируеми фасади и rainscreen касети. Основното приложение по обем: панелът се фрезова и сгъва в тава, която се закача или ниткова към алуминиева подконструкция, с вентилируема междина и топлоизолация зад нея. Само FR и A2 сърцевини.
  • Реклама и указателни системи. Табели, тотеми, фризове — стои равен, не ръждясва, приема директен печат и фолио. Тук PE сърцевината е нормалният избор.
  • Интериорно облицоване. Асансьорни фоайета, тавани, болнични и летищни коридори — непорьозна повърхност, която се чисти лесно.
  • Транспорт. Стени на ремаркета и автобуси, каравани, хладилни каросерии.
  • Декоративни панели за входни врати. Тук панелът е лице върху изолираща сърцевина, а не самостоятелна конструкция — вижте ръководството за избор на панел и описанието на материалите.

Чести грешки и заблуди

  • „Бондът е плътен алуминий.“ Виждате 0,5 mm от 4 mm — и точно затова панелът е равен и лек.
  • „Бондът изолира.“ Не изолира. Сплавта 3105 на лицата провежда топлина с около 170 W/(m·K) — чистият алуминий стига 237 — а сърцевината е тънка. Топлоизолацията идва от това, което е зад лицето — например XPS с λ ≈ 0,033–0,035 W/(m·K). Логиката е разписана в статията за сърцевината и дебелината.
  • „FR значи негорим.“ Не значи. B-s1,d0 е горим материал с ограничен принос към пожара. Негорим в практическия смисъл е A2.
  • „Всички бондове са еднакви.“ Най-честият начин да се спести при бонд е изтъняване на лицата — вместо 0,5 mm се слагат 0,20–0,30 mm. В каталога панелът изглежда същият, но тежи много по-малко: композит 4 mm с лица 0,20–0,30 mm и PE сърцевина тежи около 4,6–4,8 kg/m² срещу 5,5 kg/m² за etalbond с PE сърцевина и 7,4 за etalbond-FR. Подозрително лек панел значи тънки лица — а с тях падат и коравината, и устойчивостта на вдлъбване.
  • Фрезоване „на око“. Дълбочината на V-канала е параметърът, при който 0,1 mm дели чистия ръб от брака.
  • Смесване на партиди. Металните и перлените нюанси имат посока — панели от различни рулони или обърнати на 180° дават различен тон. Една фасада, една партида, една ориентация.

Как да прочетете техническия лист за пет реда

  1. Дебелина на лицето и тегло на m². 0,5 mm и ≈7,4 kg/m² при 4 mm е архитектурният клас; по-леко значи по-тънки лица.
  2. Сърцевина и клас по EN 13501-1. PE (E), FR (B-s1,d0) или A2 (A2-s1,d0) — на хартия, в DoP.
  3. Покритие и микрони. PVDF/FEVE 30–33 μm срещу полиестер ≈25 μm; проверете дали има позоваване на EN 1396 и на AAMA 2605.
  4. Сплав и състояние. EN AW-3105, H44 (лакирана) — това е стандартът за фасаден композит.
  5. Разширение, температури, допуски. 2,4 mm/m при 100 °C, до +80 °C, ±0,2 mm по дебелина, диагонал до 3 mm — тези числа определят закрепването.

Таблиците в техническите параметри на материалите дават стойностите на бонда до тези на другите лица. Ако вече знаете какво искате, опишете го в запитване — панелите се произвеждат по поръчка в България — или вижте каталога.

Едно изречение, което да запомните: „бонд“ описва конструкцията, не качеството. Конструкцията е винаги една и съща — 0,5 / 3 / 0,5 mm. Качеството е в три реда от техническия лист: дебелина на лицата, вид сърцевина и клас по EN 13501-1, тип и дебелина на покритието.