Български производител на декоративни панели за входни врати и дограма
Etalbond не е материал, а марка. Материалът се казва алуминиев композитен панел, а „бонд“ е българското име на цялата категория. Ето какво стои зад сандвича 0,5 / 3 / 0,5 mm: сърцевините PE, FR и A2, пожарните класове, покритията и правилото за 0,3 mm при фрезоване.
Ако сте стигнали дотук, след като сте чули „панелът е от бонд“ или „сложи еталбонд“, най-полезното изречение е това, което почти никой не казва на място: Etalbond е търговска марка, а не материал. Материалът се нарича алуминиев композитен панел — на английски aluminium composite panel (ACP) или aluminium composite material (ACM). Etalbond® е марката, под която го произвежда гръцката Elval Colour, със завод в Св. Тома, област Виотия. По същия начин Alucobond® и Dibond® са марки на 3A Composites, Reynobond® е на Arconic, а Alpolic® — на Mitsubishi.
В българския бранш думата „бонд“ отдавна се е откъснала от която и да е марка и означава цялата категория — както „джип“ означава всеки високопроходим автомобил. Удобно е в разговора и опасно в поръчката: два панела, наричани еднакво „бонд“, могат да имат различна сърцевина, различно дебели лица и съвсем различно поведение при пожар. Тази статия минава през материала такъв, какъвто е — за да поискате конкретно нещо, а не „бонд“.
Накратко: алуминиевият композит е сандвич от две алуминиеви ламарини по 0,5 mm, залепени за пластмасова или минерална сърцевина, обикновено 3 mm — общо 4 mm. Etalbond, Alucobond, Dibond и Reynobond са марки на един и същ вид материал. Единственото нещо, което трябва да питате преди всичко останало, е каква е сърцевината.
Стандартният панел е 4 mm: две алуминиеви ламарини по 0,5 mm върху сърцевина 3 mm; има и 3 mm (0,5 / 2 / 0,5), и 6 mm (0,5 / 5 / 0,5).
Защо сандвич? Защото коравината на плоча расте приблизително с куба на дебелината ѝ: отдалечите ли двете носещи повърхности една от друга, без да добавяте тегло, печелите непропорционално много. Външните ламарини поемат опъна и натиска, сърцевината ги държи разделени и не им позволява да се плъзгат — принципът на двойно Т-образната греда. Интересното е, че производителят публикува резултата в числа.
Техническият лист на etalbond-FR го показва директно: коравината (E·J) е 111 Nm²/m при 3 mm, 206 при 4 mm и 531 при 6 mm.

Сега сравнението, което има значение. etalbond-FR 4 mm тежи 7,4 kg/m² (3 mm — 5,8; 6 mm — 10,5). За варианта A2 самите документи на Elval не съвпадат: един дистрибуторски лист дава 7,9 kg/m² при 4 mm и 11,4 при 6 mm, а брошурата и друг лист — 7,3–7,4 при 4 mm. Оттук нататък сметката е наша, а не ред от техническия лист. Плътна алуминиева ламарина със същото тегло би била около 2,7 mm дебела, защото плътността на алуминия е около 2,7 g/cm³. Пресметната по учебниковата формула за плоча (E·J = E · b·t³/12) и със същия модул на еластичност (70 000 N/mm²), тя дава приблизително 120 Nm²/m срещу декларираните 206 за композита — тоест при еднакво тегло сандвичът излиза около 1,7 пъти по-корав.
Обратното също е вярно и излиза от същата сметка: при еднаква дебелина плътната ламарина е по-корава — 4 mm алуминий дава около 373 Nm²/m — но тежи близо 10,8 kg/m², с около 46% повече. За врата това тегло виси на пантите; за фасада — на подконструкцията. Затова композитът не е по-евтиният заместител на метала, а по-правилният начин да сложиш метално лице върху голяма плоска площ.
И трети ефект, който не се вижда в таблиците: равнинност. Непрекъснато залепената сърцевина не позволява на лицето да „играе“ — затова големите гладки фасадни повърхности се правят от композит, а не от ламарина.
Редът на операциите обяснява почти всичко за качеството. Първо идва алуминиевата лента. Стандартната сплав за лицата на etalbond е EN AW-3105 по EN 573-3, в състояние H44 (лакирана) по EN 1396 — алуминиево-манганова сплав, не най-здравата, но с отлична формуемост, което е точно каквото искате от материал, който ще се сгъва по фрезован канал. Декларираните стойности: модул на еластичност 70 000 N/mm², якост на опън ≥150 N/mm², граница на провлачане Rp0,2 ≥120 N/mm², удължение A50 ≥3%.
Второ идва боядисването — върху лентата, не върху готовия панел. Процесът се нарича coil coating: рулонът се развива, минава през обезмасляване и пасивиране, после през валци за грунд и покривен слой, после през пещ, и се навива обратно. Затова фасадният композит не избледнява на петна — покритието е положено в контролирани микрони и изпечено при температура, непостижима върху монтиран панел. Гърбът получава само защитен грунд.
Трето идва ламинирането: лакираните ламарини и сърцевината се съединяват непрекъснато, под топлина и налягане, чрез лепилен филм. Здравината е измерима — в европейската техническа оценка ETA 14/0145 etalbond декларира якост на отлепване по ASTM D1781 ≥167 Nm/m срещу общия за бранша минимум 100 Nm/m, който изписват Reynobond и Alpolic. Слабата връзка се разслоява и това се вижда като мехур по ръба след няколко лета.
Практическият извод: цветът на бонда не е боя — той е част от лентата и не може да се „поправи“ на място със спрей.
Тук се решава всичко отвъд външния вид.

Какво значат буквите на практика? EN 13501-1 не е една проба, а система от няколко.
И едно, което често се подминава: FR не значи негорим. Клас B е „ограничен принос към пожара“, не „не гори“.
До 2017 г. изборът на сърцевина се възприемаше от мнозина като въпрос на бюджет. Пожарът в Grenfell Tower в Лондон през юни 2017 г., в който загинаха 72 души, промени това окончателно. Разследването заключи, че композитните панели с полиетиленова сърцевина по фасадата са основната причина за разпространението на огъня: полиетиленът се топи, стича се горящ надолу и запалва пожари по-ниско в сградата — механизъм, който обяснява и хоризонталното, и низходящото разпространение.
Има и втори, чисто геометричен фактор: вентилируемата фасада има въздушна междина зад панелите — полезна за влагата, вредна при пожар, защото работи като комин. Горим материал с тяга зад гърба си гори много по-бързо от същия материал в лабораторна проба.
Изводът не е „бондът е опасен“, а че един и същ материал е разумен на едно място и недопустим на друго. PE сърцевина в интериорна табела или в панел на входна врата с площ два квадратни метра е нормално инженерно решение; същата сърцевина по фасада на двадесет етажа не е. В България класовете идват от Наредба № Iз-1971 на МВР и МРРБ, последно изменена през 2025 г., и чл. 330 е категоричен: над 25 m обитаема височина и изолацията, и външното покритие трябва да са не по-ниски от A2. PE и FR там изобщо не влизат в разговора.
Практическото правило за всеки, който купува: искайте декларация за експлоатационни показатели (DoP) с изписан клас по EN 13501-1 — буква, после s, после d, например B-s1,d0 — а не устно „това е противопожарен“. Няма ли хартия с този запис, не сте купили това, което мислите.
Втората графа, която решава как ще изглежда панелът след десет години, е покритието — техническият лист изписва три нива:

PVDF е поливинилиденфлуорид; архитектурните системи от този тип съдържат 70–80% флуорополимерна смола в горния слой — 70% е класическата база, а Elval рекламира 80% за своите системи. Причината да държат е химическа: връзката въглерод–флуор е една от най-здравите в органичната химия и ултравиолетовата светлина не я къса лесно. Полиестеровите системи се разпадат по-бързо под UV — повърхността се напудря и цветът избледнява.
Разликата е количествено дефинирана в американските спецификации AAMA, които са най-често цитираният ориентир: AAMA 2605 изисква 10 години излагане в Южна Флорида с промяна на цвета ≤5 ΔE, оценка за напудряне ≥8 и запазване на гланца ≥50%. AAMA 2604 иска същото след 5 години, а AAMA 2603 — след 1 година. Техническият лист на etalbond изрично посочва, че PVDF системите отговарят на AAMA 2605.
Преведено за клиент: полиестер е за интериор и за табели; PVDF е за всичко, което гледа слънце.
Фрезоване на V-канал. Каналът се фрезова от гърба — през задната ламарина и почти през цялата сърцевина, така че зад лицевата ламарина да останат около 0,3 mm. Тези 0,3 mm позволяват панелът да се сгъне на ръка, чисто и по права линия, без огъваща машина, а лицето да остане непрекъснато. Точността по дълбочина при CNC е от порядъка на ±0,05 mm — при остатък 0,3 mm това не е лукс, а условие.
Формата на канала определя ъгъла: 90° за сгъвки до 90°, 135° за сгъвки до 135°, правоъгълен канал за 180°. Външният радиус идва от формата и дълбочината — така цяла партида излиза с еднакви ръбове.
Огъване без фрезоване. Композитът се огъва и по конвенционалния начин — на валци или на абкант. Правилото за минималния вътрешен радиус е на марката, не на материала: etalbond дава r = 15 × t (60 mm при 4 mm), а Alucobond PLUS — r = 10 × t (40 mm). Числото се чете от листа на конкретния панел. Пружинирането е малко по-голямо, отколкото при обикновена ламарина, така че при серийна работа се прави проба.
Нитоване. За външни условия се използват алуминиеви попнитове с неръждаеми трънове — с обикновен стоманен трън получавате ръждиви точки по фасадата след първата зима. Типичен размер: трън Ø5 mm с глава Ø11 mm. Три правила решават дълготрайността:
Ако четете това като клиент, а не като монтажник, от целия раздел ви трябва едно изречение: ръждивите точици около нитовете и вълните по иначе равен панел почти никога не са дефект на материала — те са дефект на закрепването.
Лепене. В касетъчните системи гърбът се лепи към алуминиеви профили със структурно лепило или двойнозалепваща лента — лице без видими нитове, но лепилото трябва да е съвместимо и с покритието, и с грунда на гърба.
Рязане. Твърдосплавни дискове с трапецовиден зъб, висока скорост, умерено подаване; щанцоването деформира ръба. Важното е, че отрязаният ръб показва сърцевината — затова качествената изработка завършва със сгъната подгъвка, а не с гол рез. Как изглежда това при панел за входна врата, е разписано в статията за бонд и инокс като лицеви материали.
Алуминият се разширява и при големи повърхности това не е дребна подробност. Листът дава линейното разширение в удобна форма: 2,4 mm на метър при разлика от 100 °C, тоест 2,4 × 10⁻⁵ 1/K. Европейската техническа оценка декларира за самата сплав 23 × 10⁻⁶ 1/K — леко по-ниско за голия метал, отколкото за сглобения панел.
Сто градуса разлика не е хипотетична: тъмна южна фасада през август е +70…+80 °C, а през януари −15…−20 °C. При панел 3 m това са около 7 mm движение — и всяко закрепване, което не им оставя място, ги превръща в изкорубване или скъсан нит.
Работният диапазон в листа за etalbond-FR е от −20 °C до +80 °C, а в листа за A2 — от −50 °C до +80 °C. Стойностите идват от различни издания; за нашия климат значение има горната граница, а тя е обща.
Геометричните допуски също са публикувани и с тях се приключват спорове: дебелина ±0,2 mm, ширина и дължина до 4000 mm −0 / +4 mm, разлика в диагоналите до 3 mm. Стандартният лист е 1250 или 1500 mm широк и 3200 mm дълъг.

И едно правило за приемане, записано буквално в листа: вдлъбнатини, следи и петна се приемат, ако не се виждат от ≥2 m под ъгъл 90°. Това е официалният критерий — не „да няма нищо“.
Таблиците в техническите параметри на материалите дават стойностите на бонда до тези на другите лица. Ако вече знаете какво искате, опишете го в запитване — панелите се произвеждат по поръчка в България — или вижте каталога.
Едно изречение, което да запомните: „бонд“ описва конструкцията, не качеството. Конструкцията е винаги една и съща — 0,5 / 3 / 0,5 mm. Качеството е в три реда от техническия лист: дебелина на лицата, вид сърцевина и клас по EN 13501-1, тип и дебелина на покритието.